Защо  хората днес се разделят толкова бързо?

Какви са причините да има толкова много сингъли?

Според мен причините са комплексни. Медиите днес ни  бомбардират с красота, цветност, разнообразие, фалшиви изобилия, препълнени сайтове за запознанства и ни заблуждават, че  с едно магично щракане с пръст ние можем да имаме нещо ново, по – добро и по – хубаво. Започваме да живеем в илюзията, че заслужаваме повече внимание, по-хубав, по-добър и всеотдаен партньор.

Истината е, че отделяме прекалено малко внимание  на  взаимоотношенията си. Всички желаем да сме обичани и ценени, но малко са тези, които са готови първо да дадат любов. Протягаме просешки ръка и очакваме обич, но след това идва разочарованието от полученото и започваме да се оглеждаме отново за нов обект. таейки дълбоко в душата си надеждата, че най- накрая ще намерим нашата сродна душа, която ще ни прави щастливи. И така часовниковата стрелка, отново се завърта на пълен оборот, докато не разберем, че сценарият  се повтаря отново, но с един час по-късно.

Скрити зад екрана в писането, социалните мрежи и приложения ни правят смели, в засипването на отсрещния с емоцията и еуфорията на епични думи и обещания. При липсата на езика на тялото на човека отсреща, ние можем само да интерпретираме това, което четем. Липсата на интонация, гласът, езикът на тялото и най-вече очите ни, заглушават нашите сетива и ни дават смелост да действаме, което води до чувство на празнота и пустота при среща на живо.

Каква е тайната на хората с дълготрайните взаимоотношения?

Те просто „тренират“ всеки ден за  взаимоотношението си. В допълнение е особено важно да сме автентични и да бъдем спокойни. Ако човекът е подходящ за нас партньор, той ще ни приеме такива каквито сме.

Бизнесът и взаимоотношенията всъщност си приличат. И в двете можем да предлагаме нещо, което не отговаря на реалността. Така е и във взаимоотношенията. В началото предлагаме „пакет“  – тоест презентираме себе в една светлина, която в действителност няма нищо общо с действителната ни същност. С времето се разкриваме в емоцията си, такива каквито сме в същност. Тогава настъпва и етапа на разочарованието, на отсрещната страна. Ако сме били от самото начало себе си,  най-вероятно няма да има и разочарования.

Когато преминат симптомите на влюбването, и отрезнеем от зашеметяващо чувство,започваме да се дразним на дреболии.

Проблемът тук е вечната борба между подсъзнанието 90% и съзнанието 10%. В подсъзнанието си можем да обработваме само картини и емоции. А в съзнанието е логиката. Дори червената лампа да е светнала, защото има нещо  нередно,в еуфорията на емоциите,се заблуждаваме, че „всичко е наред“.

Да се влюбиш е реакция, а да обичаш е решение, което взимаш. Важно е всеки ден да взимаш отново и отново това решение. Успешните двойки приемат недоразуменията като виц. Скандалът е вестоносец, ако успеем достатъчно добре да го чуем и се вслушаме в думите на другия, най-вероятно ще разберем и неговата гледна точка. Когато двама се карат, всъщност се карат две нацупени деца. Като малки сме били обичани, когато сме послушни, а не когато сме лоши. Това е една от големите причини да не се справяме и с емоциите си. Израснали и пуснати в „джунглата“ на живота започваме тепърва да се изграждаме. Учим се как да реагираме, когато се конфронтираме с емоционални недоразумения.

Хората с успешни взаимоотношения, отделят пълноценно време на моментите прекарани заедно. Когато консултирам двойки ми разказват, че често предприемат действия заедно, но това не означава, че са пълноценно отдадени на това и двамата.

Да отидеш някъде с половинката си не означава, че си наистина с нея/него.

Погледнете в един ресторант, колко от двойките се гледат в очите и колко от тях „измерват“ таваните с очи? Ако попитате после тези двойки и двете ще ви отговорят, че са излезли и предприели да направят нещо заедно.

Винаги чувам думата „компромис“ когато става въпрос за двойки.

Според мен думата не е подходящата. Защо ли?

Аз не смятам, че трябва да се правят компромиси постоянно, а просто напасване. Не е редно да правим компромиси със себе си. Трябва да се напасваме с различията на другия, иначе това ще ни тежи.

Аз мисля, че всички хора сме различни. В началото на влюбването виждаме само приликите си, а по- късно с времето и чувството за общо, забелязваме само различията.

Така наречените „сродни души“ ги създаваме ние самите. И също ние сами ги унищожаваме. Всичко е въпрос на гледна точка и кое и как ни влияе, за да виждаме еднакво нещата.

Самопризнанието е преходната форма на самообладанието. Жизненоважно е да допускаме и другата гледна точка, това прави живота ни спокоен и качествен.

Да се приемем такива каквито сме е изключително важно!

Ако ние самите не се приемаме и не харесваме това, което виждаме в огледалото, как тогава да очакваме насрещният да ни харесва?

Тука не говоря за себелюбие или нарцисизъм, а  за това да харесваме това което сме сътворили, тоест тялото ни.

Дали някой е пълен или слаб, всичко е въпрос на гледна точка.

Ако се обичаме достатъчно и това ще излъчваме – любов!

Една пчеличка не би кацнала на увехнало цвете,  защото знае, че там няма прашец….

Тошко Савов