Малко са хората, които наистина обичат работата си и с удоволствие ходят на нея. През последните години благодарение на нея в обученията имах възможността да разговарям и също така да анализирам различни хора. Резултата от това е потресаващ. Повечето от тях мразеха това което правят. Защо тогава го правят?

Причините са различни. И тук искам да опиша четири от тях.

Имагинерното време което пестим.

Ходиш с недоволстване на работа и дори взимаш допълнителни часове, а някои имат втора и трета работа, само и само да спестяват пари за момента, когато се пенсионират. Целта е да си построят къщичка на юг, с идеята да започнат да харчат от времето, което са лишавали в работа през изминалите години. Истината е, че утрешният ден не съществува. Важното е не утре или вчера, а тук и сега. Има изследвания, че на ден ни минават до 60 000 мисли през главата, от които само 3% са продуктивни. Висок процент от 97-те сме пленени в миналото или мислим за бъдещето. Обсъждаме неща, които нямат никаква реализация. Щастието е собствен избор. Състои се в това как определяме околната си среда. Когато съдим някой, индиректно съдим себе си и това води автоматично до негативни мисли, а този който съдим дори и не знае за това.

Всичко за децата ни!

Това се предава от поколение на поколение и малко са тези, които се замислят каква дълготрайна вреда може да нанесат на децата си. Ще ви дам един пример. Един ден взех 16 годишния си син с мен на обучение. На обедната почивка ми сподели, че всичко ще наследи от мен, едва ли не и моите знания. Бързо му спуках балона на мечтите и му разказах по-подробно за усилията, търпението, гъвкавостта и най-вече постоянството, което е нужно да положи в обучението си. В допълнение на това му споделих, че ще похарча всичко до стотинка, за да не му навредя на него. Това беше нещото, което го накара да започне да чете и учи занапред. Предполагам, че за някой това звучи безсърдечно и жестоко, но според мен това е най-добрият начин за израстване. Погледнете в природата. Как постъпват животните? Една птица едва ли ще си преотстъпи гнездото на птичетата си, а по-скоро ще ги научи да си правят гнездата сами и да летят. Истината е, че растежът и развитието се случват само извън комфортната ни зона.

Да виждат другите какво притежаваме.

Много често явление срещано в България. Всичко се прави и се полагат всякакви усилия само и само да има гланц и лукс. Няма лошо в това да си купиш по-хубава кола или часовник. Въпроса е как и с кого ще споделиш своята радост. Ние можем да се радваме на дадено нещо само чрез друг човек. Представете си, че сте си купили луксозен часовник и сте напълно сам. Тогава се загубва радостта и насладата от новото. Евентуално еуфорията ще бъде кратка и няма да мине дълго време, докато не започнем пак да търсим нещо, което искаме да си купим, за да запълним дефицита и празнотата на душата си. Това не е ли абсолютно безумие?! Да се доказваме цял живот на неправилните хора. Какво значение има какво притежаваме?! Кой ще ни завиди и какво печелим от това?! Жалкото е, че рано или късно разбираме, че абсолютно нищо не притежаваме и всичко е под наем. Единственото, което имаме е нашата съвест, а предметите отиват за другите.

Да откриеш потенциала си в това, което работиш.

Вярвам, че всеки човек е уникален за себе си и всеки притежава голям потенциал в дадена работа, но малко са тези, които търсят своето истинско призвание. Прекарваме повече от половината си живот в работа и от тази гледна точка смятам, че е жалко да работим нещо без любов и радост. Работата ни е пряко свързана с качеството на живота, който водим. И тук не описвам „Повече пари е равно на повече качество“. Това е една от най-срещаните заблуди в човечеството. Повечето хора се нагърбват с допълнителни часове или втора работа, с идеята да си купят още нещо, от което смятат, че имат нужда. Едвам издържат да премине работният им ден, а мисълта за края на седмицата им се върти още от понеделника. Парадоксалното е, че колкото повече работим, толкова повече ни се увеличават и разходите като с магическа пръчка. Вярвам в това, че, ако си опростим живота той става по-качествен. Усещаме ежедневието по-интензивно. Всеки от нас има вещи които е купил в някаква емоция и после дори не ги е ползвал повторно. Позволявам си да дефинирам, че повече от 50% от нещата които притежаваме са излишни.

„Живота обича смелите“

Вярвам в това, че ако правиш това, което обичаш, то ще ти се изплати, дори в началото да е по-малко доходно. Постоянството, гъвкавостта и вярата в себе си водят неизбежно до успех, щастие и пълноценен живот.

Тошко Савов