Каква е разликата между шеф и лидер? Единият кара хората да работят, а другият ги води. Семпло за обяснение, но как да се постига в ежедневието?

В крайна сметка малките разлики правят големите резултати.

Кои са тези малки разлики в поведението на един ръководител, когато той действа като шеф или когато е лидер?

Главното е как мотивира своите хора.

Има три основни типа служители. Първият тип е „високомотивираният служител”. Този, който се чувства истински част от фирмата и с вътрешно желание върши всичко. Вторият тип са „голямата маса”. Тези, които са старателни, но само колкото да са добре със своя ръководител. Третият тип са „активно немотивираните”.

Първите са като тип индиански вожд, но трябва да има и индианци, не само вождове, защото ще стане война рано или късно. Вторите вършат каквото се иска от тях, но нито повече, нито по-малко. Третите – активно немотивираните, при тях 80% вече душевно са напуснали работата си. Странно е, но те са обичани от шефовете си, защото активността им е само, когато шефът им е около тях. Те не седят зад собствения си продукт.

От това дали ръководителят на даден екип действа като шеф или като лидер зависи каква част от хората в този този екип ще бъдат активно немотивирани и съответно колко трудно или лесно ще се работи там.

Кои са главните мотиватори?

Едно от главните неща е човекът да се чувства част от фирмата.

Често хората имат големи очаквания, които са като отрова за взаимоотношенията.

По-важният въпрос е: Ти какво можеш да дадеш за фирмата?

Очакванията в 99% от случаите не се реализират, защото това обикновено са картини, които ние си ги рисуваме в главата, а човекът насреща не ги знае.

Вторият голям мотиватор е делегирането на права. Човек е двойно по-мотивиран да не се изложи пред своя ръководител, ако с любов го караш да свърши нещо, отколкото ако го подкарваш с камшик.

Има един малък, но съвсем точен показател кой е добър лидер: когато той влезе в стаята, хората да се зарадват.

Усмивката е едно от най-важните неща. Важно е човек да не се оплаква, а да гледа да вземе най-полезното от всяка ситуация, да продължи напред и да е усмихнат. Защо трябва да се мръщим на себе си? Всеки наранява себе си като се мръщи.

Следващият важен момент е емпатията – да умееш „да повървиш 1 км с обувките” на назначения. Да почувстваш като него, това е емпатията.

Следващият момент – вътрешна и външна мотивация.

Вътрешномотивираният служител винаги ще върши нещата двойно по-добре.

Да си добър ръководител означава да извадиш най-доброто от своите хора, да ги предизвикаш да показват най-добрата версия на себе си.

Кои са главните убийци за мотивацията?

На първо място демонстрацията на власт. Това е убийствено за взаимоотношенията. На второ – деструктивната критика. Това е един голям проблем, защото убива желанието на хората за работа. На трето – липсата на насърчаващи думи.

Внимавайте и с думите и с действията си спрямо Вашите подчинени. Екип се гради с доверие и отношение.